Matthew 13

Притчи за Небесното Царство. Притча за сеяча

Мк. 4:1-20 ; Лк. 8:4-15

1 ^a Същия ден Иисус излезе от къщата и седна край Генисаретското езеро. 2 ^b Около Него се събра много народ, затова Той влезе в лодка и седна, докато всички стояха на брега. 3И им говореше много неща с притчи. Така Той каза: „Ето излезе сеяч да сее. 4Когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха. 5Други паднаха на каменисти места, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. 6 ^c А когато изгря слънцето, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. 7Други паднаха между тръни – израснаха тръните и ги заглушиха. 8Други семена паднаха на добра почва и почнаха да дават плод: едно зърно – сто, друго – шестдесет, а трето – тридесет. 9 ^d Който има уши да слуша, нека слуша!“

10 ^e Приближиха се до Него учениците Му и попитаха: „Защо им говориш с притчи?“ 11А в отговор Той им каза: „Защото на вас е дадено да узнаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено. 12 ^f Защото, който има, на него ще му се даде, и то в изобилие. А който няма достатъчно, от него ще се отнеме и това, което има. 13Затова им говоря с притчи, понеже те гледат, а не виждат, слушат, а не чуват, нито разбират. 14 ^{g h} Тъкмо над тях се сбъдва пророчеството на Исаия, което гласи:

„С уши ще чуете и няма да разберете, с очи ще гледате и няма да видите.“

15 ⁱ Защото сърцето на този народ е закоравяло – с уши трудно слушат и са затворили очите си, за да не би някога с очи да видят и с уши да чуят, и със сърце да разберат, и да се обърнат, и Аз да ги спася.

16 ^j Но вашите очи са блажени затова, че виждат, и ушите ви, че чуват. 17 ^k Защото, истината ви казвам, мнозина пророци и праведници са копнели да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което чувате, и не чуха.

18 ^l И тъй, чуйте какво означава притчата за сеяча: 19при всеки, който чува словото за Царството и не го разбира, идва лукавият и грабва посятото в сърцето му: ето какво означава посятото край пътя. 20А посятото на каменисти места – това е онзи, който слуша словото и веднага с радост го приема, 21но няма корен в себе си и е непостоянен. Щом настъпи притеснение или гонение заради словото, веднага отпада. 22 ^m А посятото между тръни е този, който слуша словото, но светските грижи и измамното богатство заглушават словото и то не дава плод. 23А посятото на добра почва е този, който слуша словото и го разбира. Такъв принася плод: един дава сто, друг – шестдесет, а трети – тридесет.“

Притча за житото и плевелите

24 Друга притча им предложи Иисус с думите: „Небесното царство прилича на човек, посял добро семе на нивата си. 25Но докато хората спяха, дойде неговият враг, пося между житото плевели и си отиде. 26А когато посятото покълна и даде плод, тогава поникнаха и плевелите. 27Като дойдоха слугите на този стопанин, казаха му: „Господарю, нали ти пося добри семена на нивата си? Откъде са тези плевели?“ 28А той им отговори: „Някой враг е сторил това“. Слугите му го попитаха: „Искаш ли да отидем и да ги оскубем?“ 29Но той каза: „Не! – Да не би, като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. 30 ⁿ Оставете да растат и двете заедно до жетвата. А по време на жетва ще наредя на жетварите: Съберете първо плевелите и ги вържете на снопи, за да бъдат всички те изгорени. А житото приберете в житницата ми“.“

Притча за синаповото зърно

Мк. 4:30-32 ; Лк. 13:18-19

31 ^{o p} Иисус им предложи друга притча с думите: „Небесното царство прилича на синапово зърно, което един човек взе и пося на нивата си. 32 ^q То е наистина най-малко от всички семена, но когато израсне, е по-голямо от всички градински растения – става дърво, тъй че птиците долитат и се подслоняват по клоните му.“

Притча за кваса

Лк. 13:20-21 ; Мк. 4:33-34

33 ^r Каза им и друга притча: „Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докато втаса цялото тесто.“

34 Всичко това Иисус говори на народа с притчи и без притчи не им говореше, 35 ^s за да се сбъдне изреченото чрез пророка, който казва: „Ще отворя устата Си с притчи; ще възвестя тайните от сътворяването на света.“

Обяснение на притчата за житото и плевелите

36 Тогава Иисус разпусна народа и влезе в къщата. А учениците Му се приближиха до Него и казаха: „Обясни ни притчата за плевелите на нивата.“ 37А Той в отговор им рече: „Сеячът на доброто семе е Синът човешки. 38 ^t Нивата е този свят. Доброто семе са синовете на Царството, а плевелите – синовете на злото. 39 ^u А врагът, който ги пося, е дяволът. Жетвата е краят на света, а жетварите са ангелите. 40И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, тъй ще бъде и при края на света: 41 ^v Синът човешки ще изпрати Своите ангели и те ще съберат от царството Му всички, които съблазняват и вършат беззаконие, 42 ^w и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби. 43Тогава праведните ще блеснат като слънце в Царството на своя Отец. Който има уши да слуша, нека слуша!

Притчи за скритото съкровище и скъпоценния бисер

44 Небесното Царство прилича още на скрито в нива съкровище. Човек, като го намира, го скрива. Изпълнен с радост за него, той отива, продава всичко, което има, и купува тази нива. 45Небесното царство прилича още на търговец, който търси хубави бисери. 46Когато намери скъпоценен бисер, той отива, продава всичко, което има, и го купува.

Притча за мрежата

47 Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в морето и уловила всякакви риби. 48Когато тя се напълни, изтеглиха я на брега, седнаха и събраха добрите в съдове, а негодните изхвърлиха вън. 49Тъй ще бъде при края на света: ще излязат ангелите и ще отделят грешниците от праведните, 50и ще ги хвърлят в огнената пещ – там ще има плач и скърцане със зъби.“

51 Тогава Иисус ги попита: „Разбрахте ли всичко това?“Те Му отговориха: „Да, Господи!“ 52А Той им каза: „Затова всеки книжник, който е придобил знания за небесното царство, прилича на стопанин, който изнася от съкровището си нови и стари неща.“

Иисус Христос отхвърлен от Назарет

Мк. 6:1-6 ; Лк. 4:16-30

53 ^x Когато свърши тези притчи, Иисус си замина оттам. 54 ^y Като дойде в родния Си град, Той ги поучаваше в синагогата им, тъй че всички бяха смаяни и казваха: „Откъде Той има тази мъдрост и тези чудотворни сили? 55 ^z Не е ли Той синът на дърводелеца? Майка Му не се ли казва Мария и братята Му – Яков и Йосия, Симон и Юда? 56И сестрите Му не са ли всички между нас? Откъде, прочее, Той има всичко това?“ 57 ^aa И те се отвърнаха от Него. А Иисус им каза: „Никъде пророк не е без почит освен в родния си град и сред домашните си.“ 58И не извърши там много чудеса поради неверието им.